Заинтересованото юридическо лице като нов участник в наказателния процес – I част

Настоящият текст не си поставя за цел сериозно теоретично полемизиране. Той е провокиран от една промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която със сигурност ще предизвика разговори, тълкувания и трудности в предстоящите месеци напред. Става дума за промяната, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 61 от 29 юли 2025 г. и която влиза в сила на 31 октомври 2025 г. (§61, т.1 ЗИД НК в посочения брой на ДВ). Най-дълбоката ѝ последица е въвеждането на нов участник в наказателния процес: заинтересовано юридическо лице. Правната уредба се съдържа систематично сред регламента за участниците по наказателни дела в новата Глава седма „а“ на НПК.

Въвеждането на нов участник в наказателното производство винаги поражда очаквания за наличие на известни трудности особено в началните месеци и години след влизането в сила на нововъведението. Постепенно тези трудности ще получат своя теоретичен отговор, а формиращата се наказателнопроцесуална практика (в случая – предимно съдебна) ще помогне в голяма степен на практикуващите юристи, а и на академичния корпус.

Освен това въвеждането на нов участник не може да бъде безпроблемно занимание и по друга причина: българският теоретичен модел предвижда участниците в наказателното производство да бъдат разполагани в собствена критериална система, включваща: участници (в най-широк смисъл), субекти на наказателния процес и страни в наказателното производство. Ще напомня някои кратки дефиниции. Участници по наказателни дела е понятие, разбирано в най-широк смисъл: държавни органи, физически лица или юридически лица, спрямо които българският НПК е предвидил възможности за участие по делата в рамките на собствена и обособена система от процесуални права или задължения. Субекти на наказателния процес (от друга страна) са онези участници, които осъществяват поне една от трите основни наказателнопроцесуални функции – функция по ръководство и решаване на процесуалните въпроси, функция по обвинение, функция по защита. (Оставям настрана спора относно наличие или неналичие на четвърта – допълнителна – процесуална функция, а именно по обосноваване и оборване на гражданския иск). А страни в наказателното производство са онези субекти на процеса, които осъществяват функция по обвинение или функция по защита в съдебната фаза на делото (освен когато на досъдебното производство се провеждат съдебни заседания) – чл. 253 НПК. Ето защо се появява и нова трудност – къде и въз основа на какви критерии да разположим сред тази основополагаща система новите участници по наказателни дела, така както ги предвижда законодателят чрез въвеждане на нови норми. Подобно теоретично осмисляне се наложи и преди двадесетина години, когато с новия НПК, приет през есента на 2005 г. и влязъл в сила на 29 април 2006 г., бе предвиден нов участник в наказателното производство в досъдебната му фаза: пострадал (Глава осма, чл. 74 – чл. 75 и др. НПК).

 II. Изложение

 1. Исторически и теоретически контекст

И така: кое юридическо лице може да участва като заинтересовано в наказателното производство? Отговор откриваме в новия чл. 73б, ал. 1 НПК: юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, участва в съдебното производство като заинтересовано юридическо лице.

От своя страна разпоредбата на чл. 83а ЗАНН също бе допълнена посредством същия изменителен закон (ДВ, бр. 61/25). Това е изключително съществена разпоредба (чл. 83а ЗАНН) – тя предвижда налагане на съответна имуществена санкция на онова юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от конкретно изброени тук престъпления от Особената част на Наказателния кодекс (чл. 114а – 114с, 142 – 143а, чл. 149, ал. 2, т. 5, чл. 151, ал. 2, т. 2, чл. 152, ал. 3, т. 4, чл. 153, 154а, 155, 155а, 155б, 155в, 156, 158а, 159 – 159г, чл. 162, ал. 1 и 2, чл. 164, ал. 1, чл. 171, ал. 3, чл. 172а – 174, чл. 188, ал. 2 и 4, 194, чл. 195, ал. 1, т. 11, 201 – 203, 206, 209 – 212а, 213а, 214, 215, чл. 216, ал. 3, 225в, 227, ал. 1 – 5, 242, 243, 244, 244а, 246, ал. 3, 248а, 249, 250, 252, 253, 254б, 255, 255а, 255б, 256, 260а – 260в, 278в – 278д, 280, 281, 282, 283, 301 – 307, чл. 307б, 307в, 307г, чл. 308, ал. 3, чл. 319а – 319е, 320 – 321а, чл. 325а, 325б, 327, 352, 352а, 353б – 353е, 354а – 354в, 356к и 419а от НК), както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от: а) лице, овластено да формира волята на юридическото лице; б) лице, представляващо юридическото лице; в) лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, г) работник, изпълнител или друг служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа (четирите подточки представляват алтернативни хипотези; обръщам внимание, че четвъртата подточка има ново съдържание).[1]

А какво характеризира съставите на престъпления, очертани в основния начален текст на чл. 83а ЗАНН? Става дума, на първо място, за престъпления по новата Глава първа „а“ от НК „Тероризъм“, която влиза в сила на 31 януари 2026 г.; на следващо място – отвличане, противозаконно лишаване от свобода и принуда; освен това – някои форми на блудство и други форми на разврат; трафик на хора; някои престъпления против правата на гражданите; някои престъпления против младежта; някои престъпления против собствеността (някои състави на кражба, присвоявания, измама, изнудване и др.); някои престъпления против стопанството; някои престъпления против финансовата, данъчната и осигурителните системи; някои престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица с публични функции (включително подкуп); някои престъпления против спорта; някои документни престъпления; някои компютърни престъпления; някои престъпления против реда и общественото спокойствие; някои престъпления против народното здраве и околната среда; някои престъпления при използване на атомна енергия за мирни цели; някои състави на престъпленията геноцид и апартейд.

Обръщам внимание, че много прецизно следва да се прецени дали деянието попада в конкретната квалификация на изброените в чл. 83а ЗАНН престъпления – това ще има редица други правни последици, включително и наказателнопроцесуални с оглед потенциално участие на юридическо лице в наказателно дело.

Ще допълня, че в ЗАНН са очертани подробно размерите на имуществените санкции спрямо юридическо лице (имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците в извършване на престъпното деяние), а наред с имуществените санкции са предвидени и други санкции спрямо ЮЛ (неимуществени) – четири вида временни забрани плюс публично оповестяване на решение, както и отнемания.

Институтът, очертан в разпоредбите на чл. 83а и сл. ЗАНН, не е нов за административноправната наука и практика – този институт има вече своя 20-годишна история. Българският правен ред за първи път предвиди отговорност за юридически лица, които са се обогатили или биха се обогатили от извършено престъпление, през 2005 г. (м. октомври), създавайки нормите на чл. 83а – 83е ЗАНН.

Инициативата преди 20 години е предприета в изпълнение на ангажименти на българската страна за въвеждане на корпоративна отговорност за престъпления съобразно Втория протокол на Конвенцията на Европейския съюз за защита на финансовите интереси на Европейските общности (1997 г.), съобразно Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (1997 г.) и съобразно Конвенцията на ООН срещу корупцията (2003 г.). Що се отнася по-специално до ОИСР, ще напомня, че значителна част от дейността на тази важна международна организация е посветена на противодействие на явления като пране на пари, укриване на данъци, корупция, подкупи; а е насочена и към по-далечната цел да се ограничи съществуването на т.нар. данъчни оазиси. Именно подобна предметна компетентност на ОИСР е намерила отражение и в разширените разпоредби на чл. 83а и сл. ЗАНН предвид присъединителни усилия на Република България и по-специално констатирани недъзи на националната ни правна уредба (материалноправна по НК, наказателнопроцесуална и уредба по ЗАНН) предимно относно подкупа на чужди длъжностни лица и режимите на отговорност на юридическите лица.

Следва да бъдат оценени по достойнство положените усилия чрез работни групи (основно към правосъдното ведомство) за привеждане на българските политики в синхрон с най-високи международни стандарти с оглед преди всичко на завършване на процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – това в крайна сметка ще има положително отражение върху жизнения стандарт на гражданите. Ето защо и усилията са били насочени преимуществено в три насоки: а) реформа на Наказателния кодекс; б) реформа на Закона за административните нарушения и наказания; в) реформа на Наказателно-процесуалния кодекс.

Българската наказателноправна наука не възприема идеята за углавно-наказателна отговорност на юридически лица – такава отговорност може да носи само физическо лице. „Отговорността на юридическите лица, които са се обогатили или биха могли да се обогатят от извършено престъпление, се уреди като административнонаказателна“, пишат през 2021 г. Р. Илкова и П. Тянкова[2]. Тази отговорност на юридически лица по чл. 83а и сл. ЗАНН възниква при извършено престъпно деяние, от което тези ЮЛ са се обогатили или биха могли да се обогатят; независимо от това отговорността на тези ЮЛ не е углавно-наказателна, а „имуществена“[3].

Не бих желал да навлизам също в дълбоката тема за т.нар. корпоративна наказателна отговорност, в българската правна книжнина има немалко интересни публикации основно от представители на материалноправната наказателна школа: историческо развитие, географско разпространение, евентуални решения на национално равнище и др. под. „Няма никакво съмнение – пише по този повод Л. Груев, – че в последните години темата придоби особена актуалност, дори се разгърна до степен на модерност …“[4].

И продължава: „Категорично твърдя, че санкционирането (наказването) на корпорациите е уместно, полезно и необходимо.

Но не и за престъпления.

Не и чрез реализиране на наказателна отговорност“.[5]

С право и Ж. Велчев формулира сериозно възражение: „Корпоративната, колективна наказателна отговорност е в дълбоко противоречие с основния принцип на наказанието в българското наказателно право – този за личната наказателна отговорност, по отношение на отделното физическо лице, което е извършило престъпление“[6]. Все по тази тема и Пл. Русев допълва: „Юридическите лица не биха могли да бъдат субект на наказание, съгласно основните принципи на административното и наказателното право. Юридическото лице няма психика, върху която да се осъществи психологическото въздействие на наказанието с цел постигане на индивидуална и обща превенция“[7].

Подкрепям изцяло подобен извод. Той е валиден и на плоскостта на наказателнопроцесуалната наука: процесуалният субект „обвиняем“ по наказателни дела (и в двете фази – досъдебна и съдебна, независимо от това, че в съдебната фаза понякога обвиняемият се означава като „подсъдим“) е възможен само, ако иде реч за физическо лице; не бива лекомислено да се допуска наличие на теоретичен модел с огромни практически последици и трудности, позволяващ в ролята на централна фигура по защитата – обвиняем – да се конституират юридически лица. Това би било едно напълно ненужно упражнение.[8]

Не желая да навлизам в споровете, присъщи предимно на представители на административноправната наука, за характера на отговорността по чл. 83а и сл. ЗАНН (не е безспорна и тезата, че иде реч за административнонаказателна отговорност, доколкото по силата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност също е само лична); така е преценено преди повече от 20 години – систематично този институт за отговорност на юридически лица да се разположи сред нормите на ЗАНН. Това разрешение среща немалко критики в научната литература.[9] (Не е съвсем ясно например какво е правното основание за налагане на отговорността по чл. 83а и сл. ЗАНН – дали самото извършване на престъпното деяние, или едва постигането на резултата от това престъпно деяние: обогатяването или възможността за обогатяване на ЮЛ).

Самото правоприлагане на института по чл. 83а и сл. ЗАНН условно може да се раздели на два периода – преди и след 2015 г. През първите десет години след 2005 г. образуваните дела за имуществена отговорност на ЮЛ при извършено престъпление са малко на брой. По тази причина през 2015 г. институтът е основно реформиран и доведе до увеличаване на броя на делата. Промените през 2015 г. са насочени в различни посоки: както материалноправни, така и процесуалноправни (но все на плоскостта на ЗАНН). Особено важно бе, че през 2015 г. се предвиди производството по чл. 83а и сл. ЗАНН да се провежда независимо от образуването, движението и приключването на наказателното дело срещу виновното физическо лице; дотогава производството срещу ЮЛ можеше да се развие и приключи в съдебна фаза „само след влизане в сила на осъдителна присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК“[10], което значително е затруднявало прилагането на института. През 2020 г. е предприета нова енергична реформа, която е обект на научен анализ от редица административноправници в тяхната специализирана литература.

И така стигаме до днешната ревизия на законодателството (2025 г.), включително и наказателнопроцесуално, все по същата тема.

В мотивите към Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, променящ също и Наказателно-процесуалния кодекс, и Закона за административните нарушения и наказания, внесени от изпълнителната власт и приети през лятото на 2025 г. от Народното събрание, четем: „Предложените изменения и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс имат за цел да гарантират, че когато е уместно, производството срещу физически и юридически лица ще се развива паралелно в едно и също дело, следвайки практиката на някои други държави …, които имат ненаказателна корпоративна отговорност за юридическите лица; в тази насока законопроектът има за цел да създаде гаранции, че пълният набор от инструменти за разследване в НПК , включително специални разузнавателни средства, могат да се използват и в производствата срещу юридически лица; да гарантира правото на защита и условия за редовно призоваване на представител на юридическото лице“ (с. 4).

Това е съществена доктринална и практическа новост в областта на българското наказателно-процесуално право: в рамките на висящо наказателно производство да се реализира не само наказателна отговорност на физическо лице, привлечено в качеството на обвиняем, но също така да се реализира и отговорност на юридическо лице, получило облага или юридическо лице, което би се обогатило от престъпните деяния, изброени в чл. 83а ЗАНН; т.е. в рамките на наказателно дело ще се потърси и реализира отговорност и на юридическо лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция (имуществена и друга, неимуществена) по чл. 83а ЗАНН (чл. 73б НПК).

Оставям настрана спора за правния характер на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. ЗАНН, не бих нарекъл тази отговорност административнонаказателна (макар в мотивите безуговоръчно тази отговорност на юридическите лица да се дефинира именно като административнонаказателна, тук-там това е споменато и в променения НПК); важното в случая е, че подобна отговорност ще се реализира в рамките на наказателното производство, вместо в отделна процедура извън висящото наказателно дело (паралелно с наказателното дело или след неговото приключване). Разбира се – не бива да се забравя съществуващото от десетилетия положение да е възможно предявяване на граждански иск за съвместно гледане с наказателното дело (гражданският иск в наказателния процес съпътства съдебната му фаза, преди години този иск можеше да се предявява и на досъдебната фаза, ала тогава не съществуваше процесуалният субект „пострадал“).[11]

Следва да се има предвид и новата разпоредба на чл. 83а, ал. 2 ЗАНН: Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 – т. 4 за престъпление по чл. 114а – 114с или по чл. 253 НК или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1.

2. Особености на досъдебната фаза и при конституиране

Ще повторя съдържанието на новата разпоредба на чл. 73б, ал. 1 НПК: юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а ЗАНН, участва в съдебното производство като заинтересовано юридическо лице. Това е първоосновата, съдържаща се в общата част на НПК, върху която се „градят“ всички останали процедурни последици от участие в наказателното дело на новата фигура.

Важна е и новата алинея втора на чл. 73б НПК предвид вероятността да е осъществено правоприемство: ако до започване на съдебната фаза или след това (след започването ѝ) юридическото лице бъде заличено, в делото участва неговият правоприемник, когато има такъв.

И така: обстоятелството, че новият наказателнопроцесуален участник е „присъща“ за съдебната фаза по наказателни дела фигура (той е и страна съобразно допълнението в чл. 253 НПК и новата т. 5), дали означава, че досъдебната фаза напълно игнорира бъдещото конституиране на заинтересовано юридическо лице? Отговорът следва да бъде отрицателен. Защо?

Най-напред: съобразно реализирана промяна в чл. 72 НПК (включително и като заглавие) по искане на прокурора в досъдебната фаза първоинстанционният съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване … и на имуществената санкция на заинтересованото ЮЛ по реда на ГПК“ (чл. 72, ал. 1 НПК). В съдебна фаза тези мерки се вземат от съда, пред което делото е висящо, по искане на прокурора (ал. 2).

На следващо място: изключително важна е новата редакция на нормата, посветена на института „предмет на доказване по наказателни дела“. Ще напомня, че предметът на доказване очертава кръг от обстоятелствата, които задължително трябва да се изяснят в едно наказателно производство, за да може правилно да бъде решено то. С други думи иде реч за целеполагане, тъй като наказателното производство и неговите фази, стадии и етапи са подчинени на идеята за наличие на целенасоченост, вместо на безразборна и разнопосочна дейност. Именно тук откриваме новост, която влиза в сила на 31 октомври 2025 г.: в предмета на доказване е разширена третата група обстоятелства – в наказателното дело полежат на доказване и другите обстоятелства, които имат значение … за отговорността на заинтересованото юридическо лице (чл. 102, т. 3 НПК). А групите-обстоятелства в предмета на доказване следва да се изясняват задължително и на досъдебната фаза, т. е. спрямо прокурора и разследващия орган се явява ново задължение да доказват и онези обстоятелства, които имат значение за имуществената и друга отговорност на новия участник – заинтересованото юридическо лице. Това е съществена новост, ангажираща практическата дейност на наблюдаващите прокурори и на разследващите органи. (Впрочем налице е и нова, четвърта група обстоятелства от предмета на доказване: обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 НК – чл. 102, т. 4 НПК. След 31 октомври 2025 г. институтът „предмет на доказване“ отново ще включва четири групи от обстоятелства, както преди влизане в сила новия НПК през пролетта на 2006 г.; преди 20 години малко прибързано съществуваща дотогава четвърта група от предмета на доказване по чл. 82, т. 4 на стария НПК бе заличена, тя включваше причините и условията, способствали извършването на конкретния престъпен акт.)

Що се отнася до хода на досъдебното производство през отделните негови стадии, ще диференцирам отражението на новата процесуална фигура на заинтересованото ЮЛ в две направления: по време на самото разследване и по време на етапа на действията по приключване на разследването.[12]

По време на самото разследване: а) задължението на прокурора и на разследващия орган да изясняват обстоятелствата, които имат значение за отговорността на заинтересованото ЮЛ като елемент от предмета на доказване; б) отражението на тази нова фигура върху досъдебното разследване при някои от способите на доказване – имам предвид два от тези способа, които сами по себе си са достатъчно специфични: експертизата и специалните разузнавателни средства; при експертизата е въведено ново основание за отвод на вещото лице – когато се намира в служебна или друга зависимост от заинтересованото ЮЛ или неговия повереник (чл. 148, ал. 1, т. 3 НПК), а това със сигурност следва да се прилага и на досъдебната фаза по наказателни дела; б) при специалните разузнавателни средства – обогатен е каталогът от престъпления, спрямо които е допустимо прилагане на СРС на досъдебното производство (чл. 172, ал. 2 НПК), в този каталог попадат и голяма част от престъпленията, визирани в чл. 83а ЗАНН, което води до извод, че отговорността на заинтересованото юридическо лице би могла да бъде установена включително и чрез прилагане на субсидиарния способ СРС (разбира се, ако са спазени всички императивни изисквания относно този деликатен способ: мотивирано писмено искане на наблюдаващ прокурор, мотивирано разрешение на председател на окръжен съд, разпореждане на съответен ръководител на техническа служба, създаване на ВДС и пр.; следва да се помни и разпоредбата на чл. 177, ал. 3 НПК, която пишещият настоящия текст имаше честта да формулира и защитава в комисии и пленарна зала на българския Парламент през пролетта на 2010 г. – тази норма позволява ползването на данни от „друго“ СРС, имам предвид от друго дело или от т. нар. „оперативно“ СРС, т. е. поискано не от прокурор, а от орган по чл. 13, ал. 1 ЗСРС); малка добавка в аспекта на евентуална отговорност на заинтересовано ЮЛ откриваме и в чл. 173, ал. 5 НПК, визиращ прилагане на СРС спрямо свидетел, дал съгласие за това.

По време на етапа на действията по приключване на разследването: новата ал. 2 на чл. 235 НПК изисква от разследващия орган да изпълни задължение да посочи в списъка на лицата, които трябва да се призовават за съдебно заседание, и юридическото лице по чл. 83а ЗАНН, когато обвиняемият е привлечен за престъпление, изброено в тази норма на ЗАНН.

Относно стадия „разследване“ на досъдебното производство ще добавя още два нови акцента за разследващите органи и наблюдаващите прокурори: а) мерките за обезпечаване на имуществената санкция на заинтересованото ЮЛ по реда на чл. 72, ал. 1 НПК, коментирани по-горе; б) малките корекции в предметната компетентност на отделните видове разследващи органи, отразени в чл. 194, ал. 1 и ал. 2 НПК (става дума за предметната компетентност на следователите, вкл. и от Национална следствена служба).

На пръв поглед изглежда, че органите на досъдебно производство (прокурор и разследващ орган) са „предпазени“ от сериозно влияние на новия процесуален участник – заинтересованото юридическо лице; вярно е, че съдебната фаза е фазата за изява на този нов процесуален субект. Ала и досъдебното производство като нормативна рамка съдържа немалко нововъведения с подобни ангажименти, насочени преди всичко към „обезпечаване“ на бъдещо участие на заинтересовано ЮЛ в съдебната фаза на делото и гарантиране на възможност то да реализира наложената му санкция.

Обръщам внимание за сериозен ангажимент пред разследващия орган и прокурора: макар и да не е изрично упоменато, явява се ново задължение предвид допълнената редакция на предмета на доказване по чл. 102 НПК; то включва най-вече задължение в три посоки: първо, да се идентифицира внимателно юридическото лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпленията, изброени чл. 83а, ал. 1  ЗАНН, както и юридическото лице по смисъла на чл. 83а, ал. 2 ЗАНН; получената облага или възможната облага за ЮЛ от престъпление може да е както пряка, така и непряка, и това е уточнено в Допълнителните разпоредби на ЗАНН[13]; второ, да се установи наличие на обстоятелството, че престъплението е извършено от физическо лице, попадащо в някоя от четирите групи по чл. 83а, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗАНН[14]; и трето, да се установи прецизно наличието на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и облагата за юридическото лице, както и вида и размера на самата облага, както и потенциалната, но все още нереализирана възможност за облага на това ЮЛ по смисъла на чл. 83а, ал. 1 ЗАНН („би се обогатило“).[15] Ето защо се откроява още веднъж значението на доклада на разследващия орган до наблюдаващия прокурор по реда на чл. 219, ал. 1 НПК – новата нормативна обстановка изисква по време на това докладване да се обсъди и бъдещо участие по делото на заинтересовано юридическо лице, като тази сериозна последица е обусловена най-вече от правната квалификация на престъплението, включено в постановлението за привличане по чл. 219 НПК.

А когато иде реч за стадия „действия на прокурора след приключване на разследването“ и по-конкретно при упражняване на едно от алтернативните правомощия (действия) на прокурора на този стадий – съставяне и внасяне на обвинителен акт, налице е новата ал. 5 на чл. 246 НПК: когато обвиняемият е привлечен за изброените в чл. 83а ЗАНН престъпления, в списъка на лицата за призоваване в съдебно заседание се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН (ако има такова), както и лицата, които го представляват. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото ЮЛ, което съдържа задължително следните четири реквизита: 1) наименованието, единния идентификационен код, предмета на дейност, седалището и адреса на управление на ЮЛ; 2) данни за самоличността на лицата, представляващи ЮЛ; 3) описание на: а) престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице и вида и размера на облагата, когато има такава – в случаите на чл. 83а, ал. 1 ЗАНН; б) престъплението, за което е било създадено или използвано ЮЛ – в случаите по чл. 83а, ал. 2 ЗАНН; 4) датата и мястото на съставянето на мотивираното предложение на прокурора, името, длъжността и подписа на прокурора.

Всъщност това е сърцевината на новите промени в НПК относно заинтересованото ЮЛ: едновременно с внасянето на обвинителен акт за извършено престъпление от конкретно физическо лице (обвиняем), по същото дело, от същия наблюдаващ прокурор и пред същия съд ще се състави и внесе и мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото ЮЛ; така се открива перспектива за участие на нов процесуален субект, преследвайки справедливата цел от „съчетаване“ на няколко производства в едно и също наказателно дело, без необходимост от паралелни производства извън наказателното дело. А поводът е наличие на причинна връзка между извършеното престъпно деяние и облагата на ЮЛ. А когато е налице хипотезата на чл. 83а, ал. 2 ЗАНН – поводът е създаването на ЮЛ или ползването на ЮЛ от лице по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗАНН за престъпление по чл. 114а – 114с или по чл. 253 НК, или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.[16]

(следва продължение)

Източници: news.lex.bg

проф. д-р Веселин Вучков