Ново тълкувателно дело: Таксата платена в срок, но платежното е закъсняло – редовна ли е жалбата
По искане на Сарафов ВАС решава кои наказания на затворниците може да се обжалват пред съд
„Подлежи ли на обжалване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието заповедта на органа по изпълнение на наказанието, с което се налага дисциплинарно наказание, различно от изолиране в наказателна килия?“. Това е въпросът по образуваното с разпореждане от 23 декември 2025 г. тълкувателно дело на Върховния административен съд (ВАС).
То е по искане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов и е по сигнал на директора на затвора във Враца за противоречива практика на съдилищата.
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) урежда седем вида дисциплинарни наказания за затворниците – от писмено предупреждение, през лишаване от хранителна пратка до изолиране в наказателна килия (чл. 110 ЗИНЗС).
Всички те подлежат на обжалване по административен ред според това кой ги е наложил, като ако това е шефът на Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“, се стига до министъра на правосъдието.
Същевременно чл. 111 ЗИНЗС предвижда, че заповедта за налагане на най-тежкото наказание – изолиране в наказателна килия, подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Така някои от съдилищата приемат, че на съдебен контрол подлежи единствено наказанието „изолиране в наказателна килия“, а за останалите е предвиден само административен ред за оспорване. Така те приемат жалбите срещу другите дисциплинарни наказания за недопустими.
Други съдии обаче ги разглеждат, като стъпват на §4б, ал. 1 от ЗИНЗС. Той предвижда, че „разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно“.
Сигнал, че по него има противоречива практика на ВАС е подала председателката на Пето отделение Йовка Дражева.
Затова Чернева е разпоредила да бъде образувано тълкувателно дело (№2/2025), в което върховните съдии да решат: „Отстранена ли е нередовността на жалбата, ако дължимата държавна такса е заплатена в указания от съда законоустановен в АПК срок, но платежният документ е представен извън този срок?“.
В момента част от тях приемат, че плащането на държавната такса в указания от съда 7-дневен срок (съгласно чл. 213а АПК) следва да се счита за отстраняване на нередовността на жалбата, независимо че документът за внасянето ѝ е представен извън срока.
Тези върховни съдии са на мнение, че след като е налице основание по чл. 77 ГПК за заплащане на държавната такса дори в края на процеса, съдебното производство е допустимо, дори да не е представен документ, удостоверяващ плащането ѝ. И сочат, че затова указанията и срокът за изпълнението им не би трябвало да имат решаващо значение за упражняването на правото да бъде сезиран съдът.
„Срокът за изпълнение на указанията не е преклузивен, защото с изтичането му не се погасява правото на иск/жалба, доколкото е допустимо продължаването му по реда на чл. 63 от ГПК. Дължимостта на държавна такса не е определящо за възникване на правото на иск/жалба. Държавната такса остава в бюджета, но съдът прекратява делото, защото не са представени доказателства за внасянето ѝ в срок, което е алогичен резултат и нетърпим от гледна точка на справедливостта“, заявяват застъпниците на това виждане.
И допълват, че другото е формален подход към прилагането на чл. 213а, ал. 1 АПК, който води до отказ от правосъдие.
Според други върховни съдии, ако в 7-дневния срок бъде внесена таксата, но не бъде представен платежният документ за това, тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Те изтъкват, че срокът е законово определен и пропускането му означава бездействие на страна. Съответно ответната страна има обоснованото правно очакване при спазване на принципа на законност и равнопоставеност по чл. 8 от АПК делото да бъде прекратено от съда.
„Невнасянето на държавна такса е процесуален пропуск по смисъла на правната теория. Принципно процесуалните срокове са преклузивни, погасяват правото да се извърши валидно пропуснатото действие, след изтичане на срока то не може да бъде извършено валидно, ако бъде извършено е недопустимо и не поражда изгодната за страната последица от пропуснатото действие и съдът е длъжен да не го взема предвид“, напомнят върховните съдии, подкрепящи това становище.
Те подчертават, че след като законът – чл. 213, т. 3 от АПК, изисква представяне на документ за внесена държавна такса като изискване за редовност на касационната жалба, то непредставянето му в указания срок означава пропускане да се поправят порочни процесуални действия.
„Съдът е овластен и задължен да остави жалбата без движение по чл.213, ал.1 от АПК, да укаже отстраняване на нередовност в 7-дневен срок от получаването, а при неизпълнение на указанията и непредставяне на документ за внесена държавна такса в 7-дневния срок да върне жалбата. Редовна е онази жалба, към която се прилага документ за внесена държавна такса. Затова фактическото внасяне, без представяне на документ за плащане, не означава изпълнение на указания относно отстраняване на нередовност“, заявяват те.
И отхвърлят упрека на колегите си във формализъм, като изтъкват, че неизгодната правна последица е резултат от неизпълнение на процесуално задължение.
Източник: news.lex.bg
