Uncategorized

„Ще ми вземат детето.“

Това е една от най-страшните мисли, които могат да се появят, когато един брак се разпада.

Понякога другият родител го казва като заплаха. Понякога страхът идва от неизвестността – кой ще живее с детето, как ще се определят родителските права, какво ще реши съдът и дали детето ще остане при вас.

Много майки се страхуват, че бащата ще поиска детето и ще го получи. Но същият страх съществува и при бащите – че след развода няма да могат да виждат детето си или че другият родител ще се опита да ги отдалечи от него.

Може ли действително да ви „вземат детето“ при развод?

Краткият отговор е: не съществува автоматично правило, според което детето се дава на майката или на бащата.

При спор съдът разглежда конкретната ситуация и се ръководи от най-добрия интерес на детето.

Какво означава „да ми вземат детето“?

В ежедневния език изразът „да ми вземат детето“ може да означава различни неща.

Един родител може да се страхува, че детето ще започне да живее при другия родител. Друг може да се притеснява, че ще загуби родителските си права или че няма да може да вижда детето си толкова често.

Юридически тези въпроси са различни.

При развод или раздяла съдът трябва да реши например:

• при кой родител ще живее детето;
• кой ще упражнява родителските права;
• какъв ще бъде режимът на лични отношения с другия родител;
• къде ще бъде местоживеенето на детето;
• каква издръжка ще се дължи;
• какви допълнителни мерки са необходими за защита на интереса на детето.

Затова въпросът „Може ли да ми вземат детето при развод?“ не може да се отговори само с „да“ или „не“.

Отговорът зависи от конкретните обстоятелства.

 

Може ли съдът да даде детето на другия родител?

Когато родителите не могат да постигнат съгласие, съдът може да определи при кой родител ще живее детето и на кого ще бъде предоставено упражняването на родителските права.

Това обаче не означава, че единият родител автоматично губи детето си.

Родителят, при когото детето не живее постоянно, по правило запазва връзката си с него и има право на лични отношения с детето съобразно определения режим.

Затова е важно да се прави разлика между:

„детето живее при другия родител“ и „загубих детето си“.

Тези две изречения имат различно значение.

Как съдът решава при кой родител да живее детето?

Най-важният въпрос не е:

„Кой родител е по-добър – майката или бащата?“

Най- важният въпрос е:

„Кое решение е най-добро за конкретното дете?“

Съдът разглежда различни обстоятелства, свързани с живота и нуждите на детето.

Сред тях могат да бъдат:

• родителските качества на двамата родители;
• грижите, които всеки родител е полагал до момента;
• отношението на родителите към детето;
• привързаността на детето към всеки от родителите;
• възрастта и потребностите на детето;
• средата, в която детето живее;
• възможностите на всеки родител да осигури подходящи условия;
• социалното обкръжение;
• поведението на родителите;
• готовността на всеки родител да съдейства за връзката на детето с другия родител.

Затова няма универсален отговор на въпроса „кой получава детето при развод?“

Всеки случай се преценява самостоятелно.

,,Оставаме заедно заради детето“ – винаги ли това е най-доброто решение?

Много родители отлагат раздялата с мисълта:

„Ще останем заедно заради детето.“

Понякога това изглежда като най-отговорното решение. Но когато между двамата родители има постоянни конфликти, обиди, напрежение и скандали, е важно да се зададе друг въпрос:

Как се чувства детето в тази среда всеки ден?

Децата усещат много повече, отколкото възрастните понякога предполагат. Постоянното напрежение между родителите, честите скандали, обидите и усещането за несигурност могат да бъдат силно натоварващи за детската психика.

Затова оставането заедно на всяка цена не винаги е в интерес на детето.

Понякога раздялата, колкото и болезнена да е тя, може да създаде възможност детето да излезе от среда на постоянен конфликт и да живее по-спокойно и предвидимо.

Това не означава, че самият развод не е труден за детето. Напротив – всяка раздяла на родителите е голяма промяна и изисква внимание, разбиране и подкрепа.

Но когато изборът е между постоянно живеене в атмосфера на скандали и напрежение и изграждането на два спокойни и стабилни дома, не бива автоматично да приемаме, че запазването на брака е най-доброто решение.

Детето има нужда преди всичко от сигурност, спокойствие, предвидимост и родители, които могат да му дадат усещане за обич и стабилност.

Затова, когато обмисляте раздяла, въпросът не трябва да бъде само:

„Ще травмира ли разводът детето?“

А и:

„Какво преживява детето, ако останем заедно и то продължи да живее всеки ден в конфликти?“

Понякога най-трудното решение за родителите може да се окаже по-здравословната среда за детето.

 

Има ли значение дали сте майка или баща?

Самият факт, че сте майка или баща, не е достатъчен, за да определи при кого ще живее детето.

В практиката много родители се страхуват от обратното:

„Аз съм бащата. Няма ли съдът автоматично да предпочете майката?“

или:

„Аз съм майката. Ами ако бащата има повече пари и заради това получи детето?“

Нито единият страх не трябва да се превръща в предварително заключение.

Съдът разглежда конкретните обстоятелства и интереса на конкретното дете.

Ако другият родител има повече пари, може ли да ви вземе детето?

Не автоматично.

По-високият доход сам по себе си не означава, че детето трябва да живее при този родител. Финансовите възможности са само един от факторите, които могат да бъдат преценявани. Грижата за детето, неговата привързаност, стабилността на средата, родителските качества и редица други обстоятелства също имат значение.

Ако детето е живяло досега основно с единия родител?

Това също може да има значение.

Когато единият родител ежедневно се е грижил за детето – водил го е на училище или детска градина, посещавал е лекар, организирал е ежедневието му и е бил основната му подкрепа – тези обстоятелства могат да бъдат част от преценката. Но и тук няма автоматично правило.

Важна е цялостната картина на семейната ситуация.

Може ли детето само да реши при кого да живее?

Това е друг въпрос, който много родители задават.

При определени условия детето може да бъде изслушано и неговото мнение се преценява съобразно възрастта и зрелостта му.

Но решението не се свежда само до това детето да каже:

„Искам да живея при мама“

или

„Искам да живея при татко“.

Съдът трябва да прецени целия комплекс от обстоятелства и най-добрия интерес на детето.

Ами ако другият родител ме обвинява в нещо, което не е вярно?

Това е един от най-сериозните страхове при спор за родителски права.

Особено когато единият родител казва:

„Той ще излъже съда.“

или:

„Тя ще каже, че съм лош родител.“

Самото твърдение на единия родител не означава автоматично, че съдът ще го приеме за истина.

При спор съдът събира и преценява доказателства и всички относими обстоятелства.

Затова, ако се намирате в такава ситуация, е важно да не реагирате импулсивно.

Заплахи, обиди, агресивни съобщения или публикации в социалните мрежи могат да усложнят ситуацията.

Ако смятате, че срещу вас се отправят неверни твърдения, правилният подход е да се прецени как те могат да бъдат опровергани по законосъобразен начин.

А ако другият родител настройва детето срещу мен?

Това е особено чувствителна ситуация.

Понякога детето започва да отказва контакт с единия родител. В други случаи единият родител твърди, че детето е било повлияно или настроено срещу него.

Тук е важно да не се правят прибързани заключения.

Отказът на детето може да има различни причини и съдът трябва да прецени конкретната ситуация.

Когато има данни за родителско отчуждение или отчуждаващо поведение, въпросът може да изисква специална оценка и подходящи мерки.

Най-важното е конфликтът между родителите да не се превърне в конфликт, който детето е принудено да носи.

Може ли да загубя родителските си права?

Това е различен и много по-сериозен въпрос от това при кого ще живее детето.

Родителските права не се „губят“ автоматично само защото родителят не живее с детето.

В определени случаи законът допуска ограничаване или лишаване от родителски права, но това е въпрос, който се преценява при наличие на законовите предпоставки.

Затова разводът не означава, че губите родителските си права, както и не означава, че ако детето живее при другия родител, вие няма да го виждате достатъчно често.

Може ли детето да живее и при двамата родители?

Да, възможно е да бъде поставен въпросът за съвместно упражняване на родителските права, когато това отговаря на интереса на детето и са налице необходимите условия.

Това е особено актуална тема за родителите, които искат след раздялата и двамата да останат активно присъстващи в живота на детето.

Необходима е преценка дали такъв модел действително е подходящ за конкретното дете и дали родителите могат да го реализират по начин, който защитава неговия интерес.

Какво да направите, ако се страхувате, че ще загубите детето си?

Ако сте в началото на раздяла или вече има сериозен конфликт, най-важното е да не вземате важни решения само от страх.

Преди да напуснете дома, да преместите детето, да ограничите контактите с другия родител или да предприемете други действия, е добре да получите индивидуален правен съвет.

Особено ако:

• другият родител ви заплашва, че ще ви „вземе детето“;
• има конфликт за това къде ще живее детето;
• единият родител не дава детето на другия;
• има обвинения в насилие или друго неподходящо поведение;
• детето отказва да вижда единия родител;
• има данни за настройване на детето срещу другия родител;
• предстои дело за родителски права;
• вече има съдебно решение, което не се спазва.

В такива ситуации е важно да знаете какви са вашите права, какви са рисковете и кои действия могат да помогнат, вместо да усложнят положението.

Най-важното, което трябва да запомните

Правният въпрос е как да бъде защитен най-добрият интерес на детето и как след раздялата да се създадат стабилни условия за неговото развитие и отношенията му с двамата родители.

Ако се страхувате, че ще загубите детето си, не чакайте конфликтът да стигне до точка, в която възможностите ви за реакция са ограничени.

Потърсете правен съвет навреме.

Всеки случай на развод и спор за родителски права има свои особености. Това, което е правилно в една семейна ситуация, може да бъде неподходящо в друга.

Защо е важно да имате добър адвокат до себе си?

Когато става въпрос за детето ви, не е моментът да разчитате на случайни съвети от интернет, познати или социални мрежи. При спор за родителски права едно необмислено действие или пропуснат срок може да усложни ситуацията значително.

Добрият адвокат не е просто човекът, който ще ви представлява в съдебната зала. Той трябва да ви помогне да разберете какви са правата ви, какви са рисковете и как да защитите интереса си и най-вече – интереса на детето си.

Особено при конфликт между родители е важно да има човек до вас, който може да погледне на ситуацията професионално и спокойно, дори когато за вас е трудно да бъдете спокойни. Правилната правна стратегия не е насочена към това единият родител да „победи“ другия, а към това да бъдат защитени вашите права и да се намери най-доброто възможно решение за детето.

Навременната консултация с адвокат по семейно право може да ви помогне да избегнете грешки, които по-късно трудно могат да бъдат поправени.

Автор: адв. Евелина Костадинова

За повече информация по тази тема натиснете ТУК!