Uncategorized

Когато съдебна делба е приключила с влязло в сила решение за изнасяне на публична продан на имот, допустимо ли е да бъде предявен иск за делба на същия имот при наличието на нововъзникнали обстоятелства? На този въпрос отговори в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав на Върховния касационен съд (ВКС).

Върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава), Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева приемат следното: „…при съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, е допустимо последващо предявяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства, на които ищецът се позовава в исковата молба, ако новите обстоятелства променят до такава степен предмета на вече приключилото производство, че провеждането на публичната продан да не съответства на правата в съсобствеността, респ. по друга причина да правят провеждането на публичната продан невъзможно“.

И посочват, че съдът е длъжен да обсъди сочените от страните нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението за изнасяне на имота на публична продан, да съобрази правните им последици и въз основа на тази преценка да достигне до извод дали предявеният иск е допустим. Като подчертават, че съдът трябва да съобрази, дали ако тези обстоятелства бяха настъпили до приключване на предходното делбено производство, съдът би ги взел предвид.

Заради обстоятелствата по конкретния казус, с който са сезирани – налице е оттегляне на иска за делба от част от съделителите за част от имотите, но не и от всички за цялата делбена маса, върховните съдии напомнят в решението си трайната практика на ВКС по този въпрос. А именно, че при предявен иск за делба всеки от съделителите има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството. И също в отклонение от типичния исков процес, обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност.

„Тези особености на производството по чл.341 и сл. ГПК обуславят аналогично приложение на разпоредбата на чл.216 ал.2 изр.2 ГПК – оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл.232 изр.1 ГПК, според което до приключване на първото съдебното заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова съгласие всякога е необходимо (определение №298/22.04.2014г. по ч.гр.д.№2291/2014г., ІV г.о. на ВКС)“, подчертава ВКС. И отбелязва, че дори когато се установи, че предявилият иска за делба не притежава права в съсобствеността, делбата може да бъде допусната само между останалите съделители, които имат правното положение на ответници в производството, ако те поискат това.

Интерес представлява и друг аспект от конкретната делба, по който се произнася ВКС. Втората инстанция е обезсилила като недопустимо решението на първата, с което е допусната делба на конкретен имот (в който са обединени три парцела), тъй като приема, че той вече не съществува като обект на правото (заради отмяна на заповедта за обединяването на трите парцела).

За да разясни как да действа съдът в подобна хипотеза, ВКС първо напомня, че в първата фаза на делбата той следва да се произнесе по посочените в чл. 344, ал. 1 ГПК въпроси – налице ли е съсобственост, върху кои имоти от включените в делбената маса, между кои лица и при какви делбени права. Ако приеме, че е налице съсобственост, съдът следва да допусне делбата, а ако приеме, че тя не съществува – да отхвърли иска. „При това съдът следва да извърши преценка дали имотът, за който е предявен иск за делба, представлява самостоятелен обект на право на собственост според установените в действащото законодателство критерии и ако приеме, че имотът не представлява самостоятелен обект, да отхвърли иска за неговата делба. Съдът също така е длъжен да съобразява всички настъпили в хода на делбеното производство промени с имота, предмет на делбата, и с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК да се произнесе дали с оглед на тези промени е налице съсобственост, върху кои части от имота и между кои от участващите в делбеното производство лица“, подчертават върховните съдии.

И дават следните разяснения за хипотезата, когато е предявен иск за делба на имот, но в хода на производството е установено, че описаният в исковата молба имот не съществува като единен обект на право на собственост: „…независимо дали това е станало преди предявяването на иска или в хода на производството, съдът следва да се произнесе дали отделни части от този имот не представляват отделни, самостоятелни обекти на право на собственост и съответно дали тези отделни самостоятелни обекти са съсобствени между всички или между част от съделителите. Ако установи, че реална част от описания в исковата молба имот представлява самостоятелен обект на право на собственост и тази реална част е съсобствена между част от съделителите, съдът следва да допусне делбата само помежду им и да отхвърли иска за делба по отношение на останалите съделители“.

Източници: news.lex.bg